Интервю с Александър Трендафилов
Когато младостта срещне опита
Как човек, който все още не е преполовил 30-те си, застава начело на ферма с такива размери?
А: Ще излъжа, ако кажа, че съм го планувал. Всъщност, като всяка важна промяна в живота, оглавяването на кравеферма „Каймакани“ дойде в правилното за мен време. Завършил съм икономика в Пловдив, учил съм управление на човешките ресурси, мениджмънт и подбор на персонал. Предполагам, както казва великият Стив Джобс – всичко е било част от пътя. Важното е накрая да свържеш точките в траекторията на собственото си бъдеще.
В бранша си вече близо 7 години. Какво се случи през това време с кравеферма „Каймакани“?
А: Пораснахме. И продължаваме да растем. Днес гледаме около 6000 дка земя с различни видове култури. Особено се гордеем с това, че целият фураж, който влиза в стопанството, е собствено производство. Спазват се всички технологични стъпки – от засяването до жътвата. Работим със селектирани семена.
Как регулирате съотношението цена-качество?
А: Просто е. Не правим компромис с качеството на фуража. Отскоро имаме и специална машина за съхранение на царевичния силаж. По този начин кравите през цялата година консумират прясна и свежа храна. Всъщност във всеки етап от производството „Каймакани“ залага на традициите, преведени на езика на технологиите. Залагаме на високотехнологични машини с широка гама от спецификации, опции и екстри - от балировачката до пастьоризатора.
Какви качества са нужни, за да управляваш ферма с такъв мащаб?
А: Мотивация, хъс и сърце. Работата в секторите Животновъдство и Растениевъдство е целогодишна. Тук задачите са дългосрочни план. Нужно е всеобхватен поглед и много постоянство - всеки ден да се дава храна и грижа с едно и също качество.
Най-големите предизвикателства в работата ти?
А: Да намеря правилния екип от хора. Знам, че тази работа често е неблагодарна, защото си твърде зависим от редица външни фактори. Например от метеорологичните условия. Може да сме изрядни на полето, но ако времето не е с нас – да изгубим цялата реколта за един ден. От друга страна – не е ли тъкмо там гъделът? Да обичаш нещо заради самото нещо. В крайна сметка благодарността идва по залез слънце, когато, загледан в житния хоризонт, си казваш: „Още един ден добре свършена работа.“
